понеделник, октомври 23, 2006

Великото Затъпяване

Откъс от "Вълшебната планина" на Томас Ман

Може повече да се каже. Не само той, Ханс Касторп се виждаше стигнал до тази точка, но му се струваше, че и светът, всичко около него е изпаднало в същото положение или по-скоро той смяташе, че е трудно да се различи тук особеното от общото. След ексцентричния край на неговата връзка с една личност, след многообразното вълнение, което този край предизвика в санаториума; след новото самоотлъчване на Клавдия Шоша от обществото на тия тук горе, след прощаването, което - засенчено от трагиката на великата капитулация - бе минало между нея и преживелия побратим на господаря й в духа на почтително съобразяване; след този поврат на младия човек се стори, че светът и животът не са съвсем в ред; сякаш по някакъв особен начин те бяха почнали все повече и повече да се изкривяват, да вдъхват страх; сякаш някакъв демон бе заграбил властта, демон озлобен и обезумял, който наистина отдавна вече бе упражнявал значително влияние, но сега бе обявил своето господство тъй открито разюздано, че вдъхваше тайнствен ужас и помисли за бягство - тоя демон, чието име бе Затъпяване.
Ще отсъдите, че разказвачът много романтично шаржира, като поставя затъпяването във връзка с демоничното и му приписва всяването на мистичен ужас. И все пак ние не съчиняваме, а се придържаме строго о личното преживяване на нашия простичък герой; опознали сме това преживяване по начин, който, разбира се, не се поддава на изследване, и то чисто и просто доказва, че при известни обстоятелства затъпяването може да добие такъв характер и да вдъхне такива чувства. Ханс Касторп се оглеждаше... Той виждаше само страшни, злокобни неща и знаеше какво вижда: живота без време, безгрижния и безнадежния живот, живота като подтискаща и дейна разпуснатост, мъртвия живот.

Няма коментари: