неделя, декември 10, 2006

Томас Ман

"Защото красотата, Федър, запомни добре, само красотата е божествена и в същото време зрима, ето защо тя е пътят на чувственото, малки Федър, пътят на артиста към духа. Но вярваш ли, драги, че би могъл да добие някой ден мъдрост и истинско мъжко достойнство онзи, за когото пътят към духовното води през сетивата? Или по-скоро вярваш (свободен си да вземеш каквото искаш решение), че този път е опасно приятен, наистина погрешен и греховен път, който неизбежно ще заблуди човека? Защото трябва да знаеш, че ние, поетите, не можем да вървим по пътя на красотата, ако Ерос не стане наш спътник и дори водач. Дори ако сме герои по свой начин и дисциплинирани воини, ние пак сме като жените, защото се възвисяваме чрез страстта и нашия копнеж трябва да остане любов - тя е наша наслада и наш позор. Виждаш ли сега, че ние, поетите, не можем да бъдем нито мъдри, нито достойни? Че неизбежно ще се заблудим, неизбежно ще останем порочни и авантюристи в чувството? Майсторството на нашия стил е лъжа и шутовщина, нашата слава и почетно звание - фарс, доверието на множеството в нас - крайно смешно, възпитанието на народа и на младежта посредством изкуството - рисковано начинание, което трябва да се забрани. Та мигар е годен за възпитател онзи, комуто е вродено непоправимо и естествено влечение към бездната? Нам се иска да я отречем и добием достойнство, ала каквото и да правим, както и да въртим, тя ни привлича. Тогава да се отречем от разлагащото познание, защото познанието Федър, не обладава достойнство и строгост; то знае, разбира, прощава, няма твърдост и форма; то храни симпатия към бездната, то самото е бездна. Значи да отхвърлим решително познанието и занапред да насочваме всичките си усилия единствено към красотата, сиреч към простотата, величието и новата строгост, към новата непринуденост и формата. Ала формата и непринудеността, Федър, водят към опиянения и похот, може би ще отведат благородния човек към страхотно чувствено престъпление, отхвърлено от неговата собствена прекрасна строгост като мерзко, водят към бездната, към бездната и те. Нас, поетите, казвам, те ще отведат там, защото ние не сме в състояние да полетим нагоре, ние сме в състояние само да се отклоним от правия път. Сега аз ще си отида, Федър, ти остани тук; чак когато ме загубиш от очи, тръгни и ти."

Откъс от "Смърт във Венеция"

Няма коментари: